16 юли Една стая, много светове : пътят на една детска психодрама група
От октомври до април, всяка седмица, в една и съща стая се раждаше различен свят.
Тази детска психодрама група беше пътуване през въображаеми реалности, силни емоции и срещи със себе си и с другите. Децата идваха отново и отново – с желание, с нетърпение и с нужда да бъдат видени, чути и приети.
Груповата работа изискваше едновременно структура, която да удържа процеса, и свобода, в която играта да се появява естествено. Именно в това пространство се случваше най-важното – децата опитваха да се свързват, да се договарят, да заявяват себе си, да отстъпват, да изчакват и да намират своето място сред другите.
В последната ни среща се озовахме на Марс. Имаше мисия, напрежение, избори и път обратно. Някои поеха напред – готови да разкажат и да продължат. Ние, водещите, останахме символично „там“ – с вярата, че те вече могат да носят част от преживяното със себе си.
Финалът не беше просто край. Беше отбелязване на извървения път – със спомени, сълзи, смях, движение и усещането, че всеки си тръгва с нещо свое.
Понякога промяната не идва чрез обясненията, а чрез преживяването. Когато има сигурно пространство за игра, детето намира свой начин да се срещне със себе си и с другите.