Играта и детето

Дейностите свързани с игра са от съществено значение за здравословното развитие на децата и подрастващите. Дейностите, осъществявани от децата, стимулират и повлияват на връзките между нервните клетки. Този процес влияе върху развитието на фината и груба моторика, езика, социализацията, личностното съзнание, емоционалното благополучие, творчеството, решаването на проблеми, както и на способността за учене.

Играта помага на децата да бъдат активни, да правят избор и да практикуват действия за овладяване. Ако играта е работа на детето, играчките са инструментите. Чрез играчки децата научават за техния свят, за себе си и за другите. Играчките учат децата: да разберат как работят нещата; вземат нови идеи; изграждат мускулен контрол и сила; използват въображението си; решават проблеми и се научават да сътрудничат с другите.

Възпроизведеното съдържание трябва да идва от собственото въображение и опит на детето. В днешно време, опитът за игра на детето, често е доста различен от този на неговите родители. С нарастващото влияние на електронните медии, включително телевизията, видеоклиповете, видеоигрите и интернет, детето прекарва голяма част от времето си в пасивно забавление или чрез минимално взаимодействие посредством клавиатура или електронно устройство. Родителите трябва да разбират нуждите на децата си от играта и да осигурят среда, която да отговаря на тези нужди.

Играта на детето е важна, както за настоящото, така и за цялостното по-нататъшно развитие на човека. Тя дава възможност на детето да изразява чувствата си, да се самоопределя, да изследва средата около него, взаимовръзките с обектите, придобива речеви умения и др. Чрез нея, детето се научава да общува и усвоява морални норми. Играта спомага за неговата социализация. 

Много често в психологическата и психотерапевтичната работа се използва играта, за да се достига до детето, до неговите чувства, емоции и преживявания. От всички научни изследвания и анализи се приема, че играта има важно място и представлява необходима и полезна функция в живота. Играта съдържа компонентите – съдържание, сюжет, игрова ситуация, игрови действия, роля и отношение. Съдържанието на играта се изразява чрез междуличностни отношения и събития. Сюжетите са най – различни и отразяват конкретните условия на живот на детето. Интересно е описанието, което правят Ана Фройд и Бурлингхам в своята книга „Децата и войната“ . Те описват какво преживяват децата по време на войната. Виждат и осъзнават техните преживявания посредством играта. Децата използвали кубчета в своята игра, като ги подреждали във формата на къщи, след което бомби падали върху тях и ги разрушавали. Къщичките им горели, а навсякъде имало убити и ранени хора, след това идвали колите, които помагали и откарвали ранените в болница. Тези сюжети продължавали с месеци.

В играта се пресъздават отношения и събития значими за детето, да се реализира възможността за фантазиране и създаване на нова реалност. Мотивите са свързани с опита на детето, със знанието, което притежава, и позицията, която заема в различните жизнени ситуации.

В началото игровото действие е свързано с предмет, представен от сюжетна играчка. Игровото действие е действието с играчка и възпроизвежда реално действие, например куклата и нейното хранене. С появата на предметите – заместители, при детето в неговото съзнание се появяват и още един клас предмети – въображаеми, пример за това е чая, който реално е в чашата. В резултат на развитието на игровото действие възниква и игровата роля, с която се поставя началото на сюжетно – ролевата игра, която е характерна за деца от три до седем годишна възраст. Чрез ролята, детето осъществява в конкретен план връзката с пресъздавания от него реален живот. В ролята са съчетани реалните и измислени функции на хората и техните взаимоотношения.

Игровите правила са в тясна връзка с ролята. Във всяка игра има свобода, но не и анархия. Детето се придържа към правила, но не ги създава като регламент.

Играта е определена като водеща дейност в периода до седем годишна възраст, обуславя най – пряко формирането на детската личност и подготвя изменението на различните форми на активност, тяхното съотношение и мястото във възпитателния процес.

В играта децата проявяват своята активност, влизат в контакт с околната среда и развиват собствената си личност. В нея те изразяват своя интерес към взаимодействията на възрастните и удовлетворяват социални потребности за контакт с тях.

В играта се възпитават чувство на симпатия и дружелюбност между децата. Зараждат се чувства на отговорност, справедливост и отзивчивост. Игровия замисъл и свързаните с него роли и правила създават условия за възпитаване на самостоятелност, организираност, целенасоченост като черти на волята и характера. Играта съдейства за познавателните потребности. Заживяло с ролята, детето проявява интерес, който пренася и в други дейности. Създават се условия за формиране на емоционално-познавателно отношение към предметите и явленията от околната действителност.

Посредством дидактическите игри се развиват сензорните процеси и се овладяват еталони за форма, цвят, величина, пространствено разположение на предметите и техните части.

При всички видове игри децата използват наличния опит и го разширяват, като решават игрови задачи при активното участие на мисленето, въображението и паметта.

За да се постигнат тези възпитаващи и развиващи функции на играта, необходими са определени благоприятни условия. Необходимо е да се предостави на детето достатъчно време и да му се осигури място за игра, а за повечето игри са необходими приятели и/или играчки.

Децата използват съзнанието си, докато играят, защото мислят и действат така, сякаш са друг човек. Когато осъществяват такава трансформация, те правят крачка напред към абстрактното си мислене.

Виготски пише: ”В играта детето е винаги над средната си възраст, над всекидневното си поведение, в играта то е сякаш глава по – високо от себе си”.

Играта е работата на детето. Тя е важна за детското развитие. Родителя е първия учител на своето дете и голяма част от “преподаването” се осъществява чрез играта. Играта помага на детето да научи правилата в своето семейството и какво се очаква от него или нея. Чрез играта децата се научават как функционира обществото. Родителите е важно да отделят време, в което да играят с децата си. Те започват да играят още от бебешка възраст и това се случва, когато бебето се усмихне и от своя страна родителя отвръща също с усмивка. Още в този момент майката, бащата или грижещия за детето се ангажира с играта. Играта е режисирана от детето и е приятна и спонтанна. Играта помага на всяко дете да усвоява двигателни и социални умения, както и когнитивно мислене. Децата също се учат играейки с другите. Играта е необходима за здравословно развитие на всяко дете.