16 юли Когато детето създава, то разказва
Понякога в кабинета най-важното не е това, което детето казва, а това, което създава.
В творческия процес детето често показва повече, отколкото успява да изрази с думи. Изборът на материали, образите, които се появяват, начинът, по който подрежда, изрязва и залепя, могат постепенно да отворят пространство за важни теми и преживявания.
Моята роля не е да водя творбата или да определям какво трябва да се получи. По-скоро следвам детето – подавам ножицата, изрязвам, когато ме помоли, залепям там, където то избере, и оставам любопитна към това, което се създава.
Понякога са достатъчни няколко прости въпроса: „Кой е това?“, „Как се казва?“, „Какво коте е?“. Отговорите не винаги идват веднага, но постепенно около образа може да се появи разговор за приятелството, ревността, близостта и мястото на другия.
Когато възрастният не бърза да обяснява и не знае предварително накъде трябва да стигне разговорът, детето получава пространство да намери свои думи, свои образи и свой начин да разкаже.
Творчеството в психологическата работа не е просто занимание. То може да се превърне в език, чрез който детето се среща със себе си, с преживяванията си и с другия.